Пеницилин: средство за нобелова награда
Какво е пеницилин и как действа, мухъл, открит почти случайно от Александър Флеминг, който е спасил толкова човешки животи през последните векове?
На пеницилин е антибиотик, получен от формата, първата въведена в областта на медицината. От самото начало човекът се бори срещу патогенните бактерии и е станал жертва на тези много агресивни агенти. Той е открит през 1929 г. от д-р Александър Флеминг, който по този начин започва нова ера в съвременната медицина. Днес пеницилинът все още се използва широко благодарение на големия си капацитет за действие и ниска токсичност и ни позволи да се изправим срещу и да победим много сериозни заболявания като бронхопневмония, туберкулоза и всички следоперативни инфекции. Нека да разберем какво представлява пеницилинът и как работи.
Какво е това
Пеницилинът, наричан още NCP или писалка, по същество е група антибиотици, които произлизат от гъбичките Penicillium. Пеницилиновите антибиотици са много важни от историческа гледна точка, тъй като те са били първите ефективни лекарства срещу болести, считани по-рано за смъртоносни. Помислете само за стафилококови инфекции или сифилис. Пеницилинът все още се използва широко в медицината и днес, въпреки че много бактерии са станали резистентни към него с течение на времето.
История
Пеницилинът е открит почти случайно през 1929 г. от шотландския учен Александър Флеминг, който е изследвал химикали, които са били активни в поражението на бактерии . По време на проучванията си той наблюдавал странно събитие в лабораторията: върху плочата, в която е засял колонии от Staphylococcus aureus (основните от които са отговорни за образуването на гной), вече няма следа от бактерията. Всъщност плаката е била случайно замърсена от зелена плесен, която е причинила унищожаването на бактериите. От това Флеминг прие тази плесентой успя да произведе бактерицидно вещество, на което даде името на пеницилин. Оттогава Флеминг започва поредица от трескави проучвания на плесен и успява да демонстрира действието си срещу бактерии, но той не може да извлече бактерицидното вещество от него, нито разбра как да го използва за лечение на заболявания. Едва през 40-те години пеницилинът най-накрая може да бъде използван върху хора благодарение на проучвания, проведени в Англия и САЩ от патолога Хауърд Уолтър Флори и биохимика Ернст Борис Чайн, които успяха да го изолират и пречистят. Благодарение на това по време на Втората световна война много животи бяха спасени чрез използване на пеницилин. Накрая през 1945 г. Флеминг, Чайн и Флори получават Нобеловата наградаза медицина и физиология. Едва след войната обаче пеницилинът започва да се произвежда в голям мащаб и става достъпен за всички.
Механизъм на действие
Пеницилинът убива бактериите, като спира синтеза на определени компоненти, необходими за растежа им. Следователно той действа върху активни микроорганизми, унищожавайки грам-положителни бактерии, включително стрептококи, спирохети, пневмококи и гонококи, но не действа върху грам-отрицателни бактерии.